Ромските
активисти се срещнаха със З. Златанова по нейно не-желание: Фактите и отвъд тях
На Международния ден за защита на човешките права
Вицепремиерът и Председател на НССЕИВ З.Златанова за пореден път предпочете да
не се срещне с ромските организации и не уважи форума на Институт „Отворено
общество” „Отвъд програмирането – изпълнение и резултати от политиките за
интеграция на ромите“, въпреки че предварително бе заявила участие. Възмутени
ромските активисти напуснаха форума и се отправиха към Министерски съвет, като
заявиха, че ще останат докато не се срещнат с Вицепремиера или Премиера. Час
по-късно те бяха приети – с видимо нежелание - от Златанова. По време на
срещата двете страни не сближиха позициите си и не постигнаха нищо.
С тези няколко думи може да се опише случилото се на 10
декември в София. Разбира се, фактите са повече, а възможните интерпретации на
стоящото зад тях са още по-многообразни.
Когато фактите говорят:
- на 8 април 2013 г. ромските организации напуснаха
заседанието на НССЕИВ като поискаха кардинална реформа на тази неефективна
структура;
- седмица по-късно организациите предложиха: създаване
на Съвет за изпълнение на Националната стратегия за интеграция на ромите по
модела на Съвета за тристранно сътрудничество, Държавна агенция за изпълнение
на стратегията и Държавна комисия за мониторинг на интеграционната политика;
- в началото на
м. май най-големите ромски организации напуснаха НССЕИВ: Амалипе, Интегро, Свят
без граници и т.н.;
- на 4 юни исканията на ромските организации бяха
изпратени до премиера Орешарски и вицепремиера Златанова;
- до 10 декември не бе получен отговор на изпратените
искания, нито покана за среща, на която те да бъдат обсъдени;
- на 4 декември МС прие с Постановление изменения в
правилника на НССЕИВ, които се разминават съществено с исканията на ромските
организации. Промените не бяха обсъдени с организациите;
- От юни до декември председателят на НССЕИВ не се
включи в нито един форум по въпросите на ромската интеграция. Потвърди участие
във форума на Институт „Отворено общество” „Отвъд програмирането“;
- минути преди началото на форума Златанова отмени
участието си в него;
- всички присъстващи на форума ромски активисти го
напуснаха и се отправиха към Министерски съвет с намерението да се срещнат с
вицепремиера или премиера;
- след повече от час вицепремиерът покани 5
представители на организациите. Присъстващите настояха за среща с всички. След
още половин час и това искане бе удовлетворено, като в срещата участваха всички
активисти, вицепремиерът Златанова, Ахавни Топакбашян от Секретариата на НССЕИВ
и „пи-ар“-а на Златанова;
- срещата протече при видимо изнервена и
неконструктивна обстановка, за което допринесоха и двете страни. За „Добре
дошли“ вицепремиерът Златанова „срита по кокалчетата“ присъстващите активисти с
упрека, че са напуснали преждевременно НССЕИВ, но не са го направили докато е
бил председател Цв. Цветанов. Вместо да и припомнят, че са напуснали Цветанов
пред очите на еврокомисаря Андор и не са си мълчали, активистите не отговориха
адекватно. Те от своя страна хвърлиха в пространството множество нови идеи.
Сред тях се отличи предложението на Милен Миланов за създаване на Министерство
на интеграцията, което отива отвъд обсъжданите през април идеи за държавна
агенция. З. Златанова веднага контрира, че това не е в нейните правомощия и
няма смисъл да обсъжда темата. В емоционално изказване Орхан Тахир поясни, че
ромите са национално малцинство, което бе отречено с лекота от правосъдния
министър Златанова. Призивът на Лили Макавеева да не се гледа на ромите като на
маса от маргинализирани хора остана без коментар. Деян Колев представи искането
на организациите от април за създаване на Съвет за изпълнение на НСИР по модела
на съвета за тристранно сътрудничество: с ясни критерии за национална
представителност и задължително консултиране в него на всички правителствени
мерки за ромска интеграция. Вицепремиерът постави въпроса дали организациите са
готови да покрият национални критерии, но не продължи разговора в тази посока.
В крайна сметка З. Златанова настояваше ромските организации да се върнат в
НССЕИВ и след като получи категоричен
отказ ясно намекна, че ще се намерят други организации. Срещата приключи без
никакво сближаване на позициите.
Отвъд фактите: какво все пак се случи?
Предисторията на случилото се започна на 8 април,
когато на парадното заседание на НССЕИВ ромските организации напуснахме в знак
на несъгласие с неефективността на тази структура, която нито осъществява
сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, нито съветва някого.
След поредицата етнически мотивирани убийства на роми през м. март, НССЕИВ
отказа призива ни да дискутираме случващото се, а ние отказахме да служим за
параван на това бездействие. Седмица по-късно предложихме 3 неща, около които
се обединиха 35 организации – създаване на Съвет за изпълнение на Националната
стратегия за интеграция на ромите по модела на Съвета за тристранно
сътрудничество, Държавна агенция за изпълнение на стратегията и Държавна
комисия за мониторинг на интеграционната политика. НССЕИВ, по-точно –
Секретариатът на НССЕИВ – опита да изпрати тези искания в „девета глуха”, след
което ромските организации напуснахме Съвета. Оставяйки отворена вратата за
разговори за преструктурирането на този орган.
Посочените три искания бяха изпратени още на 4 юни на
премиера Орешарски и вицепремиера Златанова. Впоследствие ги предоставяхме
няколко пъти на г-жа Златанова, включително пред очите на Вицепрезидента на
Европейската комисия Вивиан Рединг. За 6 месеца отговор нямаше. Както се казва
в едно позабравено стихотворение „Ни дума, ни вопъл, ни стон…”. Вместо това бе
приет нов правилник на НССЕИВ, който следва духа на „перестройката“ – смяна на
няколко думи и никаква реална промяна. Той не бе консултиран с ромските
организации, както впрочем не бе консултирано и кой да оглави НССЕИВ (Златанова
не е единствения вицепремиер). В допълнение, З. Златанова показа
незаинтересованост и като абдикира от Междуведомствената група за ресурсно
обезпечаване на ромската интеграция. Макар в Плана за действие към НСИР да е
посочено, че тази група се председателства от Министъра по управление на средствата
от ЕС, Златанова определи за неин председател не политическо, а административно
лице - Росица Иванова, без да даде сигнал, че г-жа Иванова ще бъде избрана и за
Министър по управление на средствата от ЕС.
Това неглижиране на ромската тема намери кулминация в
неявяването на Вицепремиера Златанова на форума, организиран от „Отворено
общество“ и предизвика справедливия гняв на ромските организации. За мен няма
спор, че гневът, довел до напускането на форума бе справедлив. Той бе допълнен
от желанието за запазване на достойнство – не само личното, но и на ромската
общност като цяло.
Ромските организации и активисти напуснахме форума в
знак на протест срещу високомерното и пренебрежително отношение към ромското
движение, демонстрирано от председателя на НССЕИВ. Това не бе протест срещу
нашите партньори от Институт „Отворено общество“ или срещу присъстващите
представители на Посолството на САЩ и Световна банка, а срещу Златанова и
кухата структура НССЕИВ. Формата на протеста би могла да бъде по-добра и
по-точна, но със сигурност бе спонтанна и искрена.
Последвалата среща в Министерски съвет трудно може да
бъде определена като Ромска окупация. Не само защото липсваха елементите на
окупация (напр. отстраняване на охраната от МС, забрана за достъп или излизане
от сградата и т.н.), но и защото това не бе идеята на ромските активисти. „След
като Мохамед не отива при планината, планината отива при Златанова“ бе това,
което ни заведе в Министерски съвет, като непоколебимото ни желание бе да
проведем смислен разговор с Вицепремиера или Премиера.
Провеждането на срещата само по себе си бе една победа
за ромските активисти. С видимо и неприкрито нежелание, Вицепремиерът и
председател на НССЕИВ се срещна с нас: нещо, което не би се случило, ако не бе
нашата спонтанна реакция.
Самата среща не доведе до нищо. Причините за това бяха
и в двете страни. Вицепремиерът започна срещата неконструктивно (с
взаимоизключващи се упреци, че организациите са напуснали твърде рано НССЕИВ и
в същото време – че не са го напуснали по-рано). До самия край тя настояваше за
връщане в НССЕИВ, като навярно ясно осъзнаваше, че това би означавало
организациите да отстъпят от принципите си. От друга страна, ромските
активисти не успяхме да предсатвим
достатъчно ясно исканията си, което даде възможност на отсрещната страна с
лекота да ги отхвърли. Поставените искания бяха различни от тези, които ни
обединиха през април и със сигурност не бяха в правомощията на Златанова. В
допълнение, най-гласовитите участници от ромска страна не бяха сред напусналите
НССЕИВ през април и следваха своите собствени искания и предложения, което неминуемо
доведе до хаос.
Какво следва?
Срещата завърши с липса на каквото и да е сближаване на
позициите. От тук насетне са възможни няколко сценария:
- следвайки модела „Да намерим контрапротестиращи за
всички протестиращи“, най-вероятно секретариатът на НССЕИВ ще настоява, че в
Съвета все пак са останали ромски организации. Фактът, че там няма работещи
организации, а най-вече такива с формална регистрация („печатът, куфарчето и
аз“) ще бъде удобно премълчаван. Вероятно ще бъдат направени опити за привличане
на организации, които все пак имат дейност и са зависими от финансиране,
минаващо през институциите на изпълнителната власт;
- секретариатът на НССЕИВ би могъл да изчака твърде
разнородната група от ромски организации, които са недоволни от НССЕИВ да
изпадне във вътрешни конфликти и да се разцепи. Би могъл и да ускори лесно
процеса на разцепление (чрез слухове, намеци и дуги добре отигравани методи),
след което да подмине с мълчание исканията на разединените организации;
- един от малкото позитивни изходи е ресорът
„интеграция“ да бъде прехвърлен към друг вицепремиер. С оглед на
демонстрираното нежелание от страна на Вицепремиера Златанова да координира
изпълнението на интеграционната политика и да се консултира с
неправителствените организации, както и с оглед на пълния провал на опита за
диалог от 10 декември, прехвърлянето на ресора при друг вицепремиер би
„отпушило“ диалога. Доколко този изход е възможен понастоящем е трудно да се
прецени;
- създаването на Съвет за изпълнение на Националната
стратегия за интегриране на ромите по модела на Съвета за тристранно
сътрудничество е друг добър изход. Неговия формат, свързан с ясни критерии за
национална представителност и за задължителност на консултацията преди приемане
на актовете на МС би следвало да се приеме с ПМС, което да е предварително
съгласувано с ромските организации. С оглед на това, че подобна стъпка ще
консолидира ромското гражданско движение, този изход едва ли е желан от
управляващите (които и да са те). Доколко ромските организации можем да се
преборим за него е трудно да се прогнозира.
Деян Колев
Nema komentara:
Objavi komentar